The Fourth Political Theory

beyond left and right but against the center

Ние трябва да разбираме какво се случва с нас и около нас. Здравият разум не е достатъчен за това, трябва да има методология . Нека да разгледаме СВО/Специалната военна операция/ в контекста на такава дисциплина като Международните отношения (МО).

Случаят с изказванията на външния министър на Русия Сергей Лавров, за което се извини президентът Путин, ни кара да обърнем внимание как темата за денацификацията се приема от външния по отношение на Русия свят.

/Поглед.инфо/ В случая с мрежовите технологии – Google, twitter, youtube, facebook, instagram и т.н. – виждаме много важен феномен: те наистина се противопоставят на Русия не защото зависят от правителството на САЩ. Те не зависят от него. Те са инструментите на глобалистите, на една наднационална олигархия, която никой не е избирал. И никой не им е дал право да определят свои собствени правила в глобален мащаб.

Размириците в Казахстан насочиха вниманието на всички към проблема за постсъветското пространство. Съвсем очевидно е, че той трябва да бъде разгледан по изчерпателен начин. Ескалацията на отношенията със Запада заради Украйна и предполагаемата "руска инвазия", която предшества това и все още е далеч от изваждането си от дневния ред, както и "червените линии", посочени от Путин, се отнасят именно към този геополитически контекст.

Мартин Хајдегер се сврте кон учењата на Пророкот од Ефес, тој стана централна фигура на филозофијата на Хегел, Ниче го нарече својот претходник во поглед на светот како "Божествена игра на другата страна на доброто и злото "Шлеермахер внимателно го проучувал своето наследство. Дали е можно да се следи оваа еидетска близина во нашите денови или модерни германски мислители во голема мера се оддалечија од првичната светска перцепција? Кога Хераклитовскаја мисла за војната како "татко на сите" престана да биде одлучувачки за германскиот идентитет и како резултат на тоа што се случило?

Путин допринесе много за развитието на Русия, заслугите му не бива да се поставят под съмнение. Той е спасител и герой на нашата страна. В този смисъл считам, че мисията му е изпълнена. Путин изчерпа докрай всички възможности за подобряване на положението. Оттук нататък той може само да съхранява статуквото, защото именно сега, когато мисията му е завършена, е време да се направи следващата крачка. Но тази следваща крачка не може да я направи нито Путин, нито още по-малко Сурков, нито който и да било друг от обкръжението му. Защото Путин вече се е сраснал със статуквото. В този смисъл, Путин принадлежи изцяло на настоящето и по съвършено никакъв начин – на бъдещето. В бъдеще ще се наложи пълна промяна и преразглеждане на всички параметри на установилата се в Русия система“,

Ръководството на САЩ е в хаос. Имаме Тръмп, от едната му страна стои американската държава в сянка, от другата – подкрепящите кюрдите глобалисти. Американците според мен наистина категорично подкрепиха независим Кюрдистан, но не в Ирак. Предпочитат да захванат Кюрдистан от Сирия. Барзани го разбра и не му хареса много.

Отбелязах, че всеки аналитик и дори, бих казал по-грубо, всеки слабоумен днес знае какво да се прави в тази ситуация. И всеки изпълзява със своите съвети и предложения, които звучат гръмко и пошло. Не искам да пея в този хор. Още повече, че властта не слуша въобще нищо и никой. И може би постъпва правилно.

Следователно си струва да се ограничат такива предварителни анализи и дори да се стъпи на твърдо – нещо да се коригира, нещо да се уточни, нещо да се преразгледа. В крайна сметка във войните почти всичко зависи от началните условия. Те следва да бъдат анализирани, колкото може по-точно. Грешка на това ниво, дори и най-незначителната, може по-късно да доведе до катастрофални резултати.

Днес, в условията на украинската драма, всяка либерална мрежа в глобален мащаб, както и нейният украински контур и което е особено важно, руският контур, въвлякоха Путин в истинска война. При това самият Путин я разбира по-скоро технически и прагматически като политик реалист, но всъщност, и това прекрасно осъзнават самите либерали, войната се води за смисъла на историята, за нейния край, за световното господство на света на анти-Традициите и за финалната власт на либералните расисти. Ако Русия се провали, нищо вече няма да може да удържи глобализацията като пълна „епистемологична” (и не само) окупация на либералния тоталитарен Запад върху цялата планета. Враговете разбират до каква степен е важна мисията на Путин в тази ситуация, въпросът е в това – разбират ли това приятелите му и дори самият той…

Нека си представим, че Хилари спечели. Тя не е Обама – тя е нещо много по-лошо от Обама. Зад нея са побеснелите неоконсерватори, които ще направят всичко възможно, за да удължат агонията на американския империализъм. Те ще засилят кървавия хаос в Близкия изток, ще бъдат агресивни и арогантни. Докато всички други осъзнаят, че това вече им е предостатъчно – че са имали достатъчно от САЩ и тяхната хегемония, интервенциите и болната финансова система. Обама изглеждаше като възможност за промяна. С Хилари няма дори далечен изглед за нещо подобно. Тя ще доведе Американския век до решителен край. Прословутото имперско пренапрягане окончателно ще срине Америка; а отмяната на Втората поправка* само ще довърши случая.

Може би в зората на своето възникване преди няколко века либерализмът е бил закономерен етап, воден от стремежа за създаване на едно ново и по-справедливо общество, в което свободата и равенството са крайната и върховна цел на историческото движение. По-късно той се оформя като политика на свободния пазар и на свободното движение на капитали. Днес обаче, в началото на 21 век, наследникът на либерализма – неолиберализмът – трансформира до неузнаваемост висшите идеали на своите апологети и създатели. Той мутира в нови и крайни превъплъщения, които вместо да дадат свобода, създадоха нови и жестоки правила и с тях завладяха западния свят, като си поставиха и глобалната цел да подчинят цялата планета.

Но за това е изписано много. Икономическите, политическите, милитаристичните и финансовите последици от доминацията на неолибералния капиталистически модел в съвременния свят са обект на множество анализи и изследвания, а също така са в основата на надигащата се съпротива сред мислещата част от човечеството. Случващото се в Гърция е актуалният ярък симптом за болестта в тялото на пропукващата се матрица. Дори и някога тя да се пръсне на съставните си части обаче, остава открит въпросът какво ще е останало вътре в нейните недра. И какво ще е това, което ще оцелее.

Во дваесеттите години меѓу белата емиграција изникна движењето на евроазијците. Основачи на евроазиството се Н.С. Трубецкој, филолог и лингвист, основач (заедно со Р.О. Јакобсон) на Прашкиот лингвистички кружок; П.Н. Савицки, географ, економист; П.О. Сувчински, музиколог, литературен и музички критичар; Г.В. Флоровски, историчар на културата, богослов и патролог; Г.В. Вернадски, историчар и геополитичар; Н.Н. Алексеев, правник и политолог, историчар на општествената мисла; В.Н. Илин, историчар на културата, литературолог и богослов; Д. Светополк-Мирски, публицист; Еренжен Хара-Даван, историчар. Секој од наведените претставници на „класичното“ евроазиство (1921-1929) тргнувал од конкретниот културно-историски материјал и опит (географски, политичко-правен, филолошки, етнографски, уметнички итн.) потпирајќи се на него, анализирајќи го и обопштувајќи, се обраќал кон проблематиката на философијата на културата и историософијата, поврзана со дијалектиката на Истокот и Западот во руската и светската историја и култура.

Интуитивно, за всички е повече или по-малко ясно: Русия се опитва да съхрани суверенитета. Това е здравословна реакция спрямо глобализацията. Но от здравословната, почти инстинктивна реакция, до ясната картина на света, до систематизирания възглед и обоснованата разумна алтернатива има огромно разстояние. То расте с всеки изминал ден, докато ние решаваме (с променлив успех) технически въпроси – включително в геополитиката. Пустинята се разгръща.

И все пак: на фона на последователната интелектуална дегенерация на цялата система, отделните правилни и коректни стъпки, съответстващи на ясната геополитическа логика (като например решителното военно участие в сирийската криза), са позитивни моменти, които трябва да бъдат оценени като такива. Много неща – почти всички – отвращават, но руските войски в Сирия – не. Напротив, те внушават предпазлива радост. Недостатъчни, закъснели, грешни, или не толкова грешни … но това е по-добре, отколкото нищо.

От какво се страхуват аналитиците и футуролозите, оценявайки еднополюсното статукво? Страхуват ли се от многополярността? Формално – да, и се стараят активно да й противодействат, стъпквайки още в зародиш и най-малките тенденции в тази посока. Според геополитическата логика най-вероятна платформа за такава многополярност би могла да бъде континентална Русия – на различни етапи от своята история Евразия традиционно изпълняваше роля на главен опонент на Запада. Философията на руските евразийци от 20-те и 30-те години на ХХ век и новото раждане на това течение в неоевразийството на 90-те, подготвиха идейната почва и набелязаха основните тенденции на световната антизападна стратегия. Но и субективно, и обективно, съвременна Русия все още е прекалено далеч от възможността пълноценно да се движи в тази посока, да вземе поливерсума за своя основен девиз и да въвлече в глобалната антизападна, антисъвременна революция другите общества. Това е възможно, но е малко вероятно в близкото бъдеще.